ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ-10-

ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ-10-

В европейската част на област Чанакале и по-точно в окръг Гелиболу има три помашки села. През 1924 г. по силата на Лозанския договор в село Деирмендюзю са заселени помаци от селата Караджаова (Караджаабад) и Нивор, принадлежащи към бившия Солунски вилает. Тайфуркьой се намира в несредствено съседство с Деирмендюзю в посока юг. Жителите му са помаци от село Пепелаш, Драмско, изселени по време на Балканската война. Третото помашко село в окръга е Йеникьой.
Помашките села в Азиатска Турция
В повече от 120 села в Азиатска Турция помаците са преобладаващо или единствено население. В няколко от тях броят им се измерва в четирицифрени стойности. Към тази група села трябва да прибавим и няколко малки градчета, в чиито околности има помашки села. В резултат на урбанизационните процеси в тези градчета са се оформили помашки махали. Помашки махали има и в селата, в които помаците съжителстват с други етнически групи.
Помашкият елемент в Азиатска Турция е съсредоточен в нейния северозападен край, като най-голямата му концентрация е в областите Чанаккале и Балъкесир. По-малко на брой помашки села има и в областите Измир, Маниса, Бурса, Коджаели, Сакаря, Биледжик, Ескишехир, Кютахия, Афион Карахисар, Коня, Самсун и Орду, а в някои други азиатски области има помаци, които са част от вътрешномиграционните движения в рамките на република Турция.
Нека сега да очертаем картината на помаклъка в Анадола, като се разходим из помашките села по области и окръзи. В четири от азиатските окръзи на област Чанакале има помашки села или смесени села с помашко население: Лапсеки, Бига, Чан и Йенидже. В града Чанаккале също има не малко помаци, произхождащи от областта.
В окръг Лапсеки има две смесени бошнашко-помашки села Чаталтепе и Нусретие. И двете по-рано са били български. Основани са от преселници от село Юбрююрен, Ивайловградско (днес Горноселци и Долноселци). Първо възниква Нусретие през 1850 г. Тогава е известно с имената Деирменалан и Кюмюр кьой или Чюмюр чьой, откъдето Васил Кънчов погрешно го тиражира в науката като Урумче. В землището на селото е имало рудник, откъдето са се добивали въглища. Оттам идва и едно от имената на селото.
По време на Балканските войни в Нусретие се заселват бошнаци от Бйело полйе, Акова, Плевля, Ташлъджа и Колашин, днес в Черна гора, а малко след тях и помаци от Пловдивско. До 1958 г. Нусретие се води махала на Чаталтепе, след което се отделя като самостоятелна единица. Според официалната статистика за 2007 г. селото брои 146 жители.
Чаталтепе се намира в непосредствено съседство с Нусретие, само на 3 километра. Старото му име е Кюнклю су. Българите го заселват през 1873 г. То е било по-голямото от двете села. По време на Балканската война и там са заселени бошнаци. За тези в Чаталтепе нюфуз дефтерът на селото свидетелства, че произхождат от районите на Акова, Ташлъджа и Колашин. Изглежда, най-много са преселниците от Колашин, тъй като така е кръстена една от трите махали на селото, северната. Другите две са Помак махалеси, на изток, и Бошнак махалеси, на югозапад.
Малко след бошнаците в Чаталтепе се заселват и помаци от село Савтъще, Асеновградско (днес Студенец). Българите напускат двете села през пролетта на 1914 г. и се заселват в Беломорска Тракия, откъдето повторно емигрират в България след Първата световна война. Част от жителите на Чаталтепе са настанени през 1914 г. в село Зорназан, Ивайловградско (днес Свирачи), и техните потомци живеят там и до днес. В селото ги наричат Боашеирци. Боа шехир е името, с което малоазийските българи са наричали град Бига. Чаталтепе е много по-близо до Бига, на 28 км, отколкото до окръжния център Лапсеки, на 43 км. Затова другите малоазийски българи в Свирачи, които са коджабунарци, са ги нарекли така.
Помаците от Савтъще се изселват през 1914 г. Най-вероятно те не са заварили българите, които напускат родното си място през пролетта на същата година. Със сигурност при изселването на последните в Чаталтепе е имало бошнаци, които спомагат за по-бързото им прогонване. Според разказа на Исмаил Карабаджак, помак от Чаталтепе, бежанците от Савтъще първоначално са настанени в село Калафат, околия Кумкале, окръг Чанаккале. Мястото обаче било блатисто и пълно с комари. След кратък престой преселниците го напуснали и дошли в Чаталтепе.
В началото помаци и бошнаци живеели изолирано едни от други. За две три десетилетия бариерите между тях постепенно паднали. Започнали да влизат в брачни отношения помежду си. Повечето днешни жители на Чаталтепе под 50 годишна възраст са от смесени бракове. Знаят еднакво добре и двата езика. Въпреки това бошнаците са по-консервативни и контактуват повече с бившата си родина.
Основният поминък и в двете села както по времето на българите, така и след тяхното изселване, е животновъдството. Природата в района е изключително благоприятна за разнообразна стопанска дейност. Българите в Нусретие са се занимавали и с въглищарство. В землището на селото, близо до пътя, който води от Бейчаир за Чаталтепе, се намира рудникът, от където добивали въглищата. По времето на българите е имало много лозя, които са унищожени след пристигането на новите жители. Напоследък този поминък отново се възражда.
Днешните жители отглеждат предимно дребен добитък – овце и кози, и по-малко говеда. Въглищарството през последните десетилетия е напълно замряло. Липсата на поминък е причина за масовото напускане на селото. Особено осезателна е липсата на млади моми. Това принуждава местните ергени да си търсят булки сред кюрдите в Източна Турция.  Днес Чаталтепе наброява 159 жители според кмета Мехмет Алтънсой. Повечето от родените в Чаталтепе си търсят късмета предимно по градовете Бига, Чанаккале и Измир. В Чанаккале имат свое земляческо дружество, което притежава собствено кафене, сватбен салон и двуетажна административна сграда с малък музей и стая за гости.
В непосредствено съседство с Чаталтепе и Нусретие се намира малкото селце Бейпънар. То е основано по време на Руско-турската война от преселници от село Дерманци. Някои изследователи смятат, че мюсюлманите в Дерманци са помаци, други, че са турци. По време на войната почти всички помаци от селото емигрират в Турция. Жителите на Бейпънар се смятат за турци, но понеже от съвместното съжителство с помаци са понаучили езика им, хората от съседните села ги наричат помаци. Майката на 87 годишната Хатидже Абла от Чешмеалтъ, окръг Бига, е от Бейпънар. Хатидже Абла твърди, че майка и е муаджирка, но след като дошла в тяхното село, научила помашки.
Най-голямата концентрация на помаци в цяла Мала Азия се наблюдава в окръг Бига. Помашкото присъствие там е сравнително добре проучено от Кемал Гьозлер. Неговите данни са резултат от теренни проучвания, а също така включват сведения, извлечени от нюфуз дефтерите на селата[65] . Към тях ще добавим и сведенията, които събрахме при обиколката си из някои от помашките села в окръга. В окръг Бига живее най-компактната група помаци в цяла Азиатска Турция. Югоизточната част на окръга заедно със западните краища на съседния окръг Гьонен образуват един компактен помашки анклав, който се състои от повече от 20 села.
Като цяло окръг Бига представлява един малък мултикултурен свят, в който огромното мнозинство от населението има бежански произход. От 112 населени места в окръга 84 са основани след 1870 г. В 38 села преобладават муаджирите от България, а в 17 – помаците. Има едно бошнашко село – Калафат – и 20 села с преселници от Кавказ, от които 12 черкезки, 4 чеченски и 4 калмишки. В други четири села през 20-те години на ХХ век са настанени муаджири от Гърция по силата на Лозанския договор. Тези села преди това са били гръцки.
В окръг Бига има 17 чисто помашки села: Чешмеалтъ, Абдиага, Аккайряк, Елмалъ, Йешилкьой, Кайнарджа, Ъшъкели, Арабаалан, Ълъджабашъ, Джамиалан, Йолинди, Илиасаланъ, Капанбелени, Хавдан, Харманлъ, Искендер кьой и Бакаджаклъчифлии. Има шест смесени помашко-муаджирски села: Акпънар, Ейбекли, Гювемалан, Гюндоду, Саръкая и Йеничифлик. В окръжния център има помашка махала, а около 20% от населението на града са помаци, т.е. в 24 населени места в окръга живеят помаци. Към тази бройка бихме могли да добавим и двете читашки села Дикмен и Саръсъват.
С изключение на помаците в Чешмеалтъ и Йеничифлик, които са преселници от Северна България, всички останали са от родопската група. Село Чешмеалтъ се намира на североизток от окръжния център и то е малко изолирано от останалите помашки села. Съвсем близо е до брега на Мраморно море. Жителите на селото произхождат от Орхание (Ботевград) според данните от нюфуз дефтера. Кемал Гьозлер обаче предполага, че не са от самия град, а от Бяла Слатина или от околните села. Основанията му за това са, че в Орхание няма сведения да са живели помаци. Възможно е да са от някое от близките до Орхание села в Тетевенско или Луковитско.  Жителите на Чешмеалтъ са едни от най-старите помаци в района. Дошли са по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Част от преселниците първоначално са отседнали в село Карпузлу, Кешанско, откъдето по-късно се преселват в Чешмеалтъ, Йеничефлик и Хасанбей. Някои от селяните споделиха, че имат роднини в Карпузлу и Хасанбей, с които поддържат връзка. Самият Кемал Гьозлер, който е от Йеничифлик, е роднина с Махмут Четин от Чешмеалтъ. Теренът, върху който е разположено Чешмеалтъ, е равнинен, почти на морското равнище. Планировката на селото е с прави улици, което не е характерно за планинските села в Ботевградско, по-скоро наподобява планировката на белослатинските помашки села. Говорът е като този на останалите ловчански помаци и е доста по-разбираем за нас, отколкото този на родопските. В селото все още има хора, които говорят добре помашки. Основната част от жителите обаче знаят само отделни думи. Най-богатият човек в Чешмеалтъ Хасан говори много добре български език, тъй като е бил военен аташе в София между 1980 и 1983 г. Сега той е пенсионер и собственик на ферма за пилета и на трайни насаждения в землището на селото. Спомената вече Хатидже абла е най-възрастният жител на селото. Тя е и най-интересният събеседник сред тукашните помаци. По време на нашето посещение през 2010 г. Хатидже абла беше на 87 години. Говори помашки с голяма лекота, може би защото никога не е посещавала училище. Разказва, че преди време учителите са забранявали на помаците да говорят майчиния си език, затова са го ползвали само в домашна обстановка.
да продължи…………….
Георги Зеленгора / Pomak News Agency
———————————
[65] Gözler, K. „Biga’da Doksanüç muhaciri köylerinin kurulması: Yeniçiftlik köyü örneği”. Çanakkale, İstanbul, 2007, cilt 1, s.573-577;

1 Comment

  1. Помака

    Ейй, еваллах на тия хора които са написали и събрали тази информация за помаците, както и на този сайт където е публикувана тази статия.
    Аллах да ги възнагради за това добро дело което са направили, че са описали всичките села и част от живота по преселването на помаците в Турция.
    Много здраве на всички хора които са направили това за помаците.

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail

No Comments

Start the ball rolling by posting a comment on this article!

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir

*