ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ-12-

ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ-12-

РЕДАКТОР– 20 JANUARY 2012

В северния край на окръг Балъкесир, до границата с окръг Маняс има две помашки села Тойбелен и Ташкесии. И двете по-рано са били български и са създадени от преселници от Коджа бунар, Гьоненско. През 1914 г. българите се преселват в България, а на тяхно място са настанени помаци. В Ташкесии се заселват жители на Доспат и Сърница. Днес селото е малко. Повечето му обитатели са се преселили в Балъкесир, а от тези, които са останали, вече никой не говори помашки. През лятото много граждани си идват на село, тъй като природата е съвсем девствена.

Село Тойбелен е най-южното българско село в Мала Азия. Няма точни сведения за времето на възникване. Знае се, че е основано от коджабунарски българи. Първите статистически данни за селото се отнасят за 1831 г., когато е проведено първото преброяване в Османската империя. Тогава в селото има 30 домакинства. Според сведенията на Аккуш за 1845 г. Тойбелен е населен с гърци. Най-вероятно обаче това са българи. През спомeнатата година селото брои 28 домакинства и 82-ма души мъжко население. От тях един е с високи доходи по тогавашните стандарти, 39 са със средни и 34 с ниски. По време на тази кампания по регистрацията на населението в селото са отбелязани и трима гости гърци [68] .  В Тойбелен на мястото на българите са настанени помаци от Джирновица и Пепелаш, Драмско. Това е станало през Балканската война. Според български източници старото и новото население на Тойбелен са се застъпили, като помаците са притеснявали българите с цел по-бързото им прогонване. Българите напускат селото на две групи, първата – в края на март, а втората в началото на юни 1914 г.
Един от най-големите помашки анклави в Мала Азия е полуостров Капъдаа, принадлежащ административно към окръг Ердек, където 10 от общо 15 села са помашки, а именно Оджаклар, Нарлъ, Илханкьой, Доанлар, Туран, Баллъпънар (Коджабургаз), Чакъл кьой, Каршъяка, Юкаръяпъджа кьой, Белкъш. Във всички тези села помаците са преселени от Гърция през 20-те години на миналия век. Дотогава 90 % от населението на днешния окръг е било гръцко. Половината от 32 хилядното население на полуострова произхожда от Солунския вилает и Крит. В града Ердек освен местни манафи има тиквешки и мъгленски помаци, критяни, черкези и цигани. В селата Оджаклар, Нарлъ, Илханкьой, Доанлар и Туран са заселени помаци от Караджаова, като в Нарлъ и Илханкьой има и малко критяни, а в селата Дюзлер, Йеникьой (Белкъш), Юкаръяпъджа кьой и Баллъпънар са настанени помаци от района на Кавала. Според Васил Кънчов Юкаръяпъджа кьой и отделеното по-късно от него Ашаъяпъджа кьой са били български, но в края на ХІХ век са били полупогърчени. В действителност, старите жители на селото са дошли тук в края на ХVІІІ век от Македония, но дали са българи или гърци е трудно да се установи. След Гръцко-турската война (1920-1922) всички те се изселват в Гърция.
Помаците в окръг Бандърма не са толкова компактни, колкото в Ердек. Помашките села тук са Берекетли, Гьоляка и Мисакча. Гьоляка някога е било българско село. Наричало се е Симавла и е разположено на брега на Птичето езеро. Българите от Симавла били гръкомани и като такива успели да избегнат изгонването, което споходило останалите малоазийски българи през 1914 г. След разгрома на гръцката армия през 1922 г. обаче напускането им било неизбежно. През 1923 г. на тяхно място са настанени помаци от село Корита, окръг Кавала. Днес има само един възрастен мъж, който е роден преди преселването. Днешните жители на Гьоляка са изключително дружелюбни. Някои говорят добре помашки, други знаят по някоя и друга дума. Селото няма училище. Закрито е съвсем наскоро. Децата учат в Бандърма и се извозват с микробуси. Преди закриването на училището в него е преподавал един турски изселник от България от 1989 г., от когото местните жители са си припомнили майчиния си език и са научили някои популярни български песни.
В окръг Гьонен има голямо струпване на помаци от различни преселнически вълни и региони. За тях също разполагаме с достатъчно подробна информация от теренните проучвания, които проведохме през 2009 и 2010 г. За града и околните села има и някои постижения на краеведската историография. Гьоненският регион е изследван от историка-краевед Таджеттин Аккуш. В книгата си „История на Гьонен и околните села” той отделя полагащото се място и на помаците в окръга [69] .
Друг турски автор, който пише по темата, е Йозер Кюпели. В своята дисертация „Гьоненската каза в края на ХІХ и началото на ХХ век (1882-1922)”[70]  той излага ценни сведения за основаването на някои от помашките села и за тяхното демографско развитие през разглеждания период. Някои от данните се разминават с изложените от Аккуш, други съвпадат, а има и сведения, които липсват у последния. Като се съпоставят двамата автори обаче и като се добавят и данните, събрани на терен, се получава една доста задоволителна картина на помашкото присъствие в Гьоненско.
Общо 20 са населените места, в които регистрираме помашко присъствие. Някои от тях като Думаналан, Хасанбей, Инджирли, Аладжаолук и Кавакалан са основани от помаци, а други са съществували и преди тяхното заселване. Настаняването на помаци в Гьоненски окръг започва още в хода на Руско-турската война и продължава до средата на 20-те години, когато помаци от Северна Гърция са заселени в опразнените от гърците села Хавутча и Хафъзхюсеинбей.
Най-голямото помашко село е Хасанбей. Гьоненци го наричат Помак кьой. То се намира само на 2 км северозападно от окръжния център. Хасанбей е и най-старото помашко село в региона, възникнало скоро след Руско-турската война, през 1878 или 1879 г. Първите заселници са четирима души, които събрали помежду си 3000 алтъна и купили чифлика на богатия гьоненски гражданин Хасан бей. После се настанили и още 70 семейства. Смята се, че това е станало през 1884 г. През 1880 г. е регистрирано и първото раждане в селото. Вероятно това е наследник на някой от първите четирима основатели на Хасанбей. Всички тези първи заселници са помаци, дошли от Северна България. Днес основната част от хасанбейци са потомци на преселници от Бяла Слатина, Тлачене, Буковец, Чомаковци, Петревене и Попица. Според Кемал Гьозлер, преди да се заселят на това място, те са отседнали в Кешанско. Оттам техните земляци ги повикали в наскоро купения чифлик на Хасан бей, където се настанили трайно и основали село. През 1894 г. чифликът получава статут на самостоятелно село. Освен от Северна България в Хасанбей са настанявани отделни семейства помаци от други места и преселнически вълни. Ашкън Коюнджу, чийто корени са от Орехово, Асеновградско, твърди, че от същото село има семейства, настанени в Хасанбей. Това се потвърждава и от нюфус дефетера на селото, където се споменават муаджири от Филибе. Заселването на нови бежанци в Хасанбей може да се установи и по таблицата, която показва как се е движело населението на селото в първите десетилетия от основаването му:

ГодинаДомакинстваМъжеЖениОбщо
189274203171374
189888237226463
1905361341702
1917365365730

След Балканската война в селото идват и помаци от село Плетена, Неврокопско. Последната група заселници са няколко семейства от Сяр, които пристигат в края на 20-те години по силата на Лозанския договор между Гърция и Турция. През 2010 година почина Ариф Гючлю, последният техен представител, който още помнеше родното си място и насилственото прогонване на семейството му от Гърция. Преброяването през 2000 г. отчита 1691 жители, което прави Хасанбей най-голямото село в Гьоненски окръг. При това населението постоянно се увеличава. Днес помаците в Хасанбей все още говорят добре майчиния си език, въпреки че селото почти се е сляло с окръжния център. При това техният диалект е най-близък до съвременния български език. Първото начално училище в селото е основано през 1907 г. Благодарение на усилията на кмета Дженан Шен през 2009 г. училището се сдобива с нова сграда, в която пред последната учебна година учат 270 ученика [71].
Второто по големина село е Хафъзхюсеинбей. Старото му име е Елбислик. Преименувано е в чест на първия кмет на селото след идването на помаците Хафъз Хюсеин, който е бил личен приятел на Ататюрк. Селото е разположено амфитеатрално в подножието на върховете Бурун и Картал ювасъ. На изток се разкрива чудесна панорама към северозападната част на Гьоненската равнина. До войната (1920-1922) селото е било гръцко. След погрома гърците са принудани да го напуснат. А ето и динамиката на гръцкото население отпреди изселването му:

ГодинаДомакинстваМъжеЖениОбщо
1892157379359738
1898163389383722
1905434439873
1917473480953

Вижда се, че селото е било доста голямо. Било е и много богато, за което свидетелстват останките от онова време. От гърците има много запазени двуетажни къщи. В една от тях се е помещавал местният затвор. Добре е запазена и сградата на църквата. В селото е имало и друга църква, много по-стара, но днес не съществува. Намирала се е до къщата на попа, която също е добре запазена. На мястото на гърците през 1924 г. са заселени помаци от селата Куртлу и Кьосеелмас, Кавалско. Има и малко помаци от Неврокопско. Според разказите на по-стари жители преселниците са били около 800 души, но половината от тях умрели от болести след пристигането. Това едва ли е точно поне като цифрово изражение. Днес Хафъзхюсеинбей е доста живо село. През 2000 г. в него живеят 1109 души. Има училище със 110 ученика. Доста хора говорят помашки, но всички общуват помежду си на турски. Селото подържа контакти с другите помаци в региона. Един от кафеджиите например е издънка от две помашки села. Майка му е от Хасанбей, а баща му от Хафъзхюсеинбей. В центъра на Хафъзхюсеинбей до поповата къща извира малка рекичка, която цепи селото на две и се оттича към равнината, където напоява обширните оризови насаждения. Днес добивът на ориз е основен поминък на жителите. По-рано помаците са се занимавали предимно с животновъдство. При пристигането си са водили със себе си 40 000 глави добитък. Някога гърците са се занимавали с производство на вар. Отглеждали са лозя и са произвеждали вино. В селото е имало две механи. След напускането на гърците лозовите насаждения са унищожени.
В северозападния край на окръга се намира село Ходул. Неговите жители произхождат от Пловдивско и са стари заселници. Дошли са скоро след Съединението. Първоначално се заселват в Хасанбей. Оттам се преместват в местността Асмалъдере, която се намира на границата на днешното село, и накрая се настаняват на мястото, където живеят и до днес. Първото раждане, регистрирано в нюфуз дефтера на селото, се отнася за 1886 г. Според местния краевед Реджеп бей ходулчани произхождат от село Лъкавица, Асеновградско. В края на 1885 г. българската статисика регистрира голямо изселване от Лъкавица. Една част от бежанците (7 семейства) се заселват в Арабаалан, окръг Бига. Друга по-голяма група основава Ходул. Най-старите сведения за населението на Ходул се отнасят за 1905 г. и сочат 301 жители (154 мъже и 147 жени). През 2000 г. селото наброява 281 жители.
Другите чисто помашки села в окръга са Думаналан, Кавакалан, Инджирли и Хавутча. Думаналан е основано от помаци от Пловдивско някъде на границата между ХІХ и ХХ век. Първоначално се заселили в местността Армутчук, но после били преместени в една местност на село Юрук Кечидере, където основали новото село. Според Кюпели във въпросната местност дошли 150 семейства, от които една част се върнали в България, 36 семейства отишли в Бига, а 11 семейства се заселили в Чъкмъш обасъ. Останалите 27 семейства през 1897 г. основали село Думаналан. Посочената от Кюпели година вероятно не е съвсем точна. Ето как се е движело населението на Думаналан в първите години след основаването му:

ГодинаДомакинстваМъжеЖениОбщо
1900197
19058780167
191710494198

През 2000 г. в Думаналан живеят 105 души.
За село Чъкмъш обасъ или Чъъмъш има разминавания в данните на Аккуш и Кюпели. До Руско-турската война селото е било съвсем малко. Аккуш твърди, че е основано много след войната от 12 муаджирски семейства от района на Пловдив и едно от Кавказ, и като доказателство привежда данните от преброяванията на населението.

ГодинаДомакинстваМъжеЖениОбщо
189213354075
189813424688
19056373136
19178367150

От таблицата ясно се вижда, че на границата между двете столетия има приток на бежанци. Това вероятно са онези 11 семейства, които първоначално се заселват в Думаналан. Остава обаче висящ въпроса какви са първите 12 семейства от Пловдивско и кога точно са се заселили. От друга страна има данни, че в Чъъмъш са живели и преселници от Борово. Възможно е, те да са от първите бежанци след Руско-турската война и Сенклеровия бунт. През 2000 г. в селото са преброени 105 жители.

да продължи…………….
Георги Зеленгора / Pomak News Agency
—————————–
[68] Akkuş,T. Tanzimat doneminde Balıkesir kazası. Balıkesir, 2001, s.122;
[69] Akkuş, T. Gönen ve Köyleri Tarihçesi. İstanbul, 2001, s.47-153;
[70] Küpeli, Ö. XIX yüzyıl sonları XX yüzyıl başlarında Gönen kazası (1882-1922), lisans tezi, İzmir, 1997, s.12, 27-37, 44-46;
[71] „Gönen Postası”, XXXI, 2881, 17 temmuz 2009, Cuma, s.1-2;

1 Comment

  1. Помака

    Еваллах за написаното изследване на тоз чиляк, който е сбрал таз информация.

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail

No Comments

Start the ball rolling by posting a comment on this article!

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir

*