ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ-9-

BYРЕДАКТОР–

9 JANUARY 2012

Изселванията на помаци след 9 септември 1944 г.Още на 9 септември 1944 г. обаче се създават предпоставки за нова ескалация на процеса. През периода 9 септември-25 октомври 1944 г., когато българската армия все още е в Беломорието, помаци от пограничните райони в Неврокопско масово бягат на гръцка територия.

В годините на народната власт също има епизодични миграционни движения на помаци от България към Турция. През този период непоследователната политика на БКП държи помаците в положение на постоянна несигурност. Честите залитания от пролетарски интернационализъм към патриотизъм, както и неадекватната икономическа политика по отношение на помашките райони превръщат помаците в жертва на социални екперименти. В края на 40-те години много помаци са разселени във вътрешността на страната. Първата голяма изселническа вълна към Турция е регистрирана през 1950-1951 г. и засяга около 150 хиляди български турци. Сред тях обаче успяват да се промъкнат и около 5000 помаци от онези, които са разселени във вътрешността и с помощта на местните народни съвети са се снабдили с документи, че са турци.[58]
Нов повод за напускане на страната са възродителните процеси от 60-те и 70-те години на ХХ век. Униженията, на които са подлагани, принуждават някои помаци да бягат нелегално в Гърция, откъдето впоследствие се прехвърлят в Турция. Поради строгия граничен контрол обаче малцина успяват да напуснат страната. За подобни явления ми е разказал Мехмет от Вълкосел, понастоящем жител на Балъкесир. Същият успява да премине границата през 1972 г., когато е 19 годишен, заедно с още 15 души помаци. След двегодишен престой в гръцки лагер за нелегални емигранти, той успява да се добере до турската територия.
Последната помашка изселническа вълна датира от началото на 90-те години на ХХ век. Тя засяга особено неврокопските помаци. Най-активно емигрират оцелелите жертви на възродителния процес от началото на 70-те години. Само от Корница компактно се изселват 45 семейства, които се настаняват в Карааачлъ, Маниса. Покрай тях емигрират и по-малки помашки групи от Брезница, Господинци, Горно и Долно Дряново и други.
ПОМАШКИТЕ СЕЛА В ТУРЦИЯ
Колко са помаците в Турция и каква е динамиката на тяхната популация? Турската статистика от републиканския период дава известна информация по въпроса, която също както българската е непълна. Преброяванията на населението съдържат и показател майчин език. През 1927 г. като майчин език български (в оригинала е помашки) са посочили 21 хиляди души, през 1935 те са вече 51 хиляди, през 1950 – 43 хиляди, през 1955 – 21 000, през 1960 – 29 000 и за 1965 – 23 000 души. Неадекватно криволичещата линия показва, че има сериозни разминавания в отчитането при отделните кампании.[59]
Разликата в методиката на отделните преброявания е съществена. Понякога празнотите могат да се запълнят с допълнително сведения. През 1960 г. например освен 29-те хиляди с майчин език помашки са отчетени и 24 000 души с втори език помашки. Така общият брой става 51 хиляди, колкото е максималната стойност на отчетените помаци дотогава, а именно през 1935 г.[60]  Ако разгледаме статистиката по региони, ще видим, че огромното мнозинство от отчетени помаци са в Европейска Турция, а всъщност броят им в Анадола е много по-висок.
Турската държава няма строго установени правила за териториалното разпределение на помашките бежанци. Въпреки наличието на свободни за заселване територии във вътрешността на Анадола, там не за настанявани помаци най-вече поради тяхното нежелание и поради това, че тамошните природни дадености са абсолютно непригодни за техния начин на живот. Почти всички помаци са заселвани в Източна Тракия и Северозападна Мала Азия, където условията са близки до тези в местата, откъдето идват. Изключение правят сравнително малкото на брой представители на общността в областите Коня и Самсун. Първоначално в област Коня е настанена голяма част от населението на Тъмръш, но след няколко години част от тъмръшлиите се преместват в райони с по-благоприятни природни условия.
Един общ поглед на помашките анклави в Турция показва, че все пак има някаква прилика между района, откъдето произхождат бежанците, и района, в който се заселват. Преди всичко изселниците търсят релеф и природни особености, подобни на тези в техните бивши села. Помаците от Белослатинско и Луковитско например се настаняват главно в равнинни и нискохълмисти райони в Тракия. В Мала Азия те също заемат подобни територии в близост до крайбрежието на Мраморно море или в някои вътрешни равнини, като Гьоненската.
Родопските помаци изпълват планинските масиви, отстоящи на по-голямо разстояние от морския бряг. В Европейска Турция те предпочитат Странджа и Сакар, а в Азиатска планинските масиви в Западен Анадол. Планините, които заемат, са по-ниски от Родопите, но все пак в тях има достатъчно условия за животновъдство. Тези планини също така са покрити с обширни горски масиви. Помаците от Беломорието и Егейска Македония са настанени в бивши гръцки села по крайбрежието на Черно, Мраморно и Егейско море, на Галиполския полуостров, на брега на Птичето езеро и на други места, наподобяващи северногръцките природни дадености.
При заселването на отделните етнографски подгрупи помаци също се забелязва подчертан стремеж към компактност. Така например, помашкият анклав между Гьонен и Бига е съставен почти изцяло от ранни преселници от Източен Рупчос. Първите от тях идват още по време на Руско-турската война, а към началото на ХХ век този анклав е вече завършен. В бившите български села, намиращи се на границата на окръзите Гьонен, Маняс и Балъкесир, са настанени различни родопски бежанци, но преобладават преселниците от Девинско, Неврокопско и Драмско. В окръзите Ердек и Бандърма, както и в северната част на окръг Гьонен са заселени помаци от гръцката част на Македония.
Разбира се, във всеки анклав, както и във всяко помашко село има и отделни семейства от преселнически вълни, различни от основната. Има и муаджири от други етнически групи, при това не само от България, но и от други райони на Балканите, а също и от Кавказ. Попаднали обаче в консервативна помашка среда, те много бързо се интегрират в нея. В чисто помашките села единиците представители на други етнически групи започват след 1-2 поколения да се самоопределят като помаци.
Помашките села в Европейска Турция
Повече от 80 са помашките села в Европейска Турция. Сред тях има някои доста големи, като Бююкмандъра, Черкезмюселим, Пехливанкьой, Азатлъ и други. Голяма част от помашката диаспора се е пръснала по градовете в Източна Тракия. В повечето от тях относителният дял на помаците е твърде висок. Не са никак малко и бежанците, които още с идването си настаняват по градовете. В етнографско отношение групата на помаците в европейската част на Турция е твърде разнородна. Може би обаче най-голям дял имат ловчанските помаци. Не са малко обаче и бежанците от районите на Драма и Караджаова. Сравнително малко са родопските помаци, а повечето от тях са заселени в Тракия след кръстилката. Почти липсват ранни родопски преселници.
Източна Тракия представлява една етническа мозайка, в която помаците са една от най-многобройните съставки. В много села те съжителстват с други групи мюсюлмански бежанци от Балканите, най-вече от България. В този мултикултурен свят важно място заемат гаджалите, арнаутите, юруците и т.н. Много висок е относителният дял и на циганите. Трудно е обаче да се изчисли колко са помаците и какъв е техният относителен дял. Подобно на българската и турската статистика допуска сериозни неточности при отразяването на демографските показатели на помашката общност.
От българските автори пръв Стою Шишков дава някакви сведения за броя на помаците в днешна Турска Тракия преди Балканските войни. Той ги изчислява на 9225 души. Анастас Разбойников пък твърди, че между 1878 и 1912 г. в Одринска Тракия са настанени 17 000 помаци.# Същият автор дава и малко произволни данни за етнодемографското състояние на областта, където посочва и някои от помашките села. А ето и разпределението на помашкия елемент в Европейска Турция по села и административно-териториални единици.
В област Едирне помашкото присъствие е най-силно. Според преброяването от 1935 г. от общо 184 840 жители на областта 7175 души са обявили помашкия език за майчин. Други 1199 души са посочили като такъв българския. Възможно е сред тях да има и новопреселени помаци.[62]  В окръг  Едирне помашките села са две Хатипкьой и Каяпа. Помаците в първото са от ловчанската група. В окръг Сюлоолу се намира голямото помашко село Бююкгердели, което някога е било гръцко. Днес е населено с муаджири от всички балкански държави, сред които има и голям процент помаци. В окръг Лалапаша има три помашки села Синанкьой, Вайсал и Бююкоюнлю. В последното през 1914 г. са заселени 29 семейства от Петвар и едно от Чуреково, избягали от България заради насилствената християнизация. Останалите жители са гаджали от Шуменско и муаджири от Румъния.
В окръг Хавса се намира голямото помашко село Азатлъ. До революцията е било гръцко. След 1923 г. се заселват бежанци от Гърция и България от районите на Драма, Хасково, Кърджали, Разград и Солун. Част от тях са помаци. Селото има 1337 жители през 2000 г. Според репортаж на „Нова телевизия”, излъчен на 7 юли 2011 г., Азатлъ наброява 1700 жители и е най-голямото помашко село в Турция. Както ще видим по-нататък, това не отговаря на истината. Чисто помашко е село Наип Юсуф. Село Бакъшлар е основано след Руско-турската война от 15 помашки семейства, а част от жителите на Шербеттар (Шараплар) са помаци от Гръцка Македония, заселени през 1924 г.
Един от окръзите с най-многобройно помашко население е окръг Узункьопрю. Тук помашки са следните села: Кючюкмандъра (Башаъл), което се  състои от помаци от Бяла Слатина; Чалъкьой, където по силата на Лозанския договор от 1923 г. са настанени 80 помашки семейства от районите на Драма и Солун.  Село Ямурджа (Кестанболу)  е основано през 1887 г. от помаци от Блъсничево, Луковитско, и Търнак, Белослатинско. Сазлъмалкоч възниква върху чифлишка земя по време на Руско-турската война, когато там се заселват 33 помашки семейства. Село Елмалъ е било арменско и се е наричало Ермени кьой. Сред днешните му жители има и помаци. Жителите на село Султаншах са помаци, бежанци от Руско-турската война.
Кадъкьой (Кадъгебран) е било гръцко село. След 1923 г. на мястото на гърците идват помаци от Гърция. Село Сипахи (Скапре) също е основано от помаци. Мухаджър кадъ е основано през 1877 г. от ловчански помаци. Сюлеймание също е заселено първоначално от ловчански помаци. В окръг Узункьопрю помаци има още в селата Карабюрчек, Байрамлъ (Търново), Чьопкьой, Куртбей, Киремитчисалих, Хасанпънар, Кърджасалих и Хамидие. В град Узункьопрю също има голям процент помаци, преселили се от околните села в резултат на урбанизационните прецеси през последните десетилетия.
Много силно е и помашкото присъствие в окръг Мерич. Тук повечето помаци идват от Северна Гърция по силата на Лозанския договор. Голямото село Кюплю е населено предимно с помаци от Гръцка Македония. През 1924 г. те идват на мястото на изселените гърци.В Хъсърджъарнавудкьой през 1926 година са настанени помаци от драмските села Рашово и Бичево. В Каваклъ помаците са от други две драмски села Пулево и Калчево. От драмското село Шурдилова произхождат жителите на село Карахамза. В Серем се заселват помаци от Воденско пак по силата на Лозанския договор. В Караюсюфлу също живеят помаци от Гърция. Помаци населяват още селата Субашъ и Акчадам (Лулу).
В окръг Кешан помаците са от различни райони и различни преселнически вълни. Най-старите преселници са от село Добревци, Тетевенско, и идват тук през 1877 г. Те обитават селата Орхание (Тодорич), Коруклу и Акходжа. Друга голяма група помаци, която произхожда от Северна Гърция, се заселва в окръга през 20-те години на ХХ век. Тя включва селата Чобанчешмеси, Лаладжък, Кючюкдоанджа, чиито жители са помаци от драмските села Лакаица, Малухаща и Пилу, Пърнар (Варниса), където се настаняват помаци от драмските села Бабалчин и Кончин, и Махмуткьой. Помашко население има и в селата Сулуджа,Карахисар, Къзкапан, както и в град Мерич.
В окръг Ипсала са заселени ловчански помаци. В село Йени Карпузлу след Руско-турската война са настанени помаци от Белослатинско. По-късно част от тях се прехвърлят в Анадола в селата Чешмеалтъ и Йеничифлик, окръг Бига, и Хасанбей, окрът Гьонен. В Коюнйери (Аличопехливан) се заселват помаци от Луковит и от Койнаре.  В селата Есетче, Коджахъдър и Ибриктепе също живеят помаци. В град Енос, който е и окръжен център, има настанени помашки бежанци. В окръга има още едно помашко село Султаниче, чиито жители са потомци на ловчански помаци.
В  област Къркларели помаците също имат доста висок относителен дял. Според преброяването през 1935 г. от 172 697 жители на областта 8822 са обявили помашкия език за майчин. Други 673 са посочили като такъв българския.[62]  В окръг Къркларели помашките села са Армаан, Шюкрюпаша, Кузулу и Юскюп. В окръг Виза се намира помашкото село Серген. По-рано е било населено с българи и гърци, които го напускат през 1913 г. На тяхно място идват помаци от Чукуркьой, Станимашко, избягали от родното си място заради насилствената християнизация. Селото не е чисто помашко. Освен него в окръга има и други села, населени с помаци: Доанджа, Дюзова, Евренджик, Къзълаач, Кючюкяйла, Кюмюркьой, Къшладжък и Соуджак.
Сред жителите на Люлебургаз има голям процент помаци. В окръг Люлебургаз помашките села са Ертугрул, Къръккьой, Ескиташлъ, Аладжаолу, Саръджали и Давутлу. В град Бабаески и в окръга също има много помаци. Тук се намира най-голямото помашко село в Европейска Турция Бююкмандъра. През 2000 година населението му възлиза на 8550 души. Помашко е и село Ертугрул, чиито основатели са от село Турски извор, Тетевенско. В окръга има още няколко села с помашко население: Катранджа, Аайери, Ченгерли, Мюселим, Миннетлер, Панджаркьой, Ташкьопрю и Йени махале. Пет са помашките села в окръг Пънархисар. По-голямата част от жителите на село Пойралъ са помаци, потомци на преселници от Угърчин. В село Сютлюдже има помаци от Чукуркьой, Станимашко. Помаци са и повечето жители на селата Йенидже, Ислямбейли и Тозаклъ.
Пехливанкьой е едно от големите помашки села в Турция. Център е на малък окръг, населен предимно с помаци. Жителите на Пехливанкьой произхождат от село Турски извор, Тетевенско. Всички те са преселени по време на Руско-турската война и непосредствено след нея. Село Куштепе е основано от помаци, преселени по време на Руско-турската война. Част от жителите на Йешилова също са помаци от България.
Помаци има и в Кофчаз, който е окръжен център. В окръга има четири помашки села. Коджаязъ е чисто помашко. Заселено е с бежанци от района на Разлог след Балканските войни, вероятно във връзка с насилствената християнизация. Другите помашки села в окръга са Бейджи, Кула и Таштепе. В окръг Демиркьой изцяло помашко е село Бозташ. Основано е от преселници от България през 30-те години на ХХ век. Помашки са и селата Армутверен (Паспала), Инджесърт и Сарпдере.
Малко по-слабо е помашкото присъствие в област Текирдаг.
В окръг Малкара се намира помашкото село Чънаралтъ (Прафча), основано от помаци от Плевен, Ловеч, Бяла Слатина и Бресте по време на Руско-Турската война. В същия окръг е и помашкото село Баткън. Най-силен е помаклъкът в окръг Хайраболу, където има няколко големи помашки села. Такова е Черкезмюселим. Жителите му са преселници от Турски извор, Тетевенско. Село Шолгамлъ се състои изключително от помаци от Белослатинско. Някои от махалите на селото носят имената на местата, от където идват жителите им: Бреске, Чомаковци, Койнаре. Сред жителите на Шолгамлъ има също така помаци от Бяла Слатина, Попица и Комарево. Бююк Данишменд също е заселено от ловчански помаци между 1877 и 1893 г. Помашко е и село Кабахююк (Попкьой). В окръг Шаркьой се намира помашкото село Яяаач. По-рано е било гръцко. По време на размяната тук са заселени помаци от Драмско.
Значително е количеството на помаците в област Истанбул.
В най-големият град в Турция има много помаци от различни части на страната. Някои от тях са организирани в землячески дружества. В извънградската част на областта има и помашки села. В окръг Авджълар се намира помашкото село Фирузкьой, чиито жители произхождат от село Меден бук, Ивайловградско. В окръг Силиври помашко е село Акьорен. То се състои от две махали Помашка и Гаджалска. Половината от населението, което през 2000 г. възлиза на 1850 души, са помаци. Техните предци са дошли от Корово през 1913 г. заради насилствената християнизация. През 1984 г. селото е посетено от двама коровци, гости на свои роднини. Според техните разкази всички помаци дори и младите говорили помежду си майчиния си език.[64]
да продължи…………….
Георги Зеленгора / Pomak News Agency
———————————
[58] Груев,М. и А.Кальонски Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. Политики, реакции, последици. София, 2008, с.21-22;
[59] Гюзелев, Б. Цит. съч, с.17;
[60] Gözler, K. Les villages pomaks de Lofça aux XVe et XVIe siecles d’apres les tahrir defters ottomans. Ankara, 2001, с.2;
[61] Шишков, Ст. Помаците в трите български области. Тракия, Македония и Мизия. Част І. Историко-географски преглед. Пловдив, 1914, с.13-14; Разбойников, Ан. и д-р Сп. Разбойников Населението на Южна Тракия с оглед народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година. София, 1999, с.219;
[62] Trakya İstatistik Yıllığı, cilt II, 1939, s.41;
[63] Trakya İstatistik Yıllığı, cilt II, 1939, s.42;
[64] Станев, С. „Българите мохамедани в България и съседните страни”. В: Историческата съдба на помохамеданчените българи. Смолян 2008, с.53;
Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail